Не всеки ден тестваме Ferrari. И още по-рядко автомобил от

 

Не всеки ден тестваме Ferrari. И още по-рядко автомобил от същинския клас GT. Където несъмнено има конкуренция. Ferrari Roma излиза против Aston DB11 и Bentley Continental GT. Но Ferrari постоянно е успявал да направи коли с душа и манталитет, които да ги отличават. Кръстеният на италианската столица модел е купе с 2+2 места, смален вид на 812 Superfast. Но не се залъгвайте от местата откъм гърба, ще ви свършат работа само за багаж.

Големият Continental GT? Само като концепция. Тук се преследват Porsche 911 Turbo, Mercedes-AMG GT R и сходни дребни двуместни купета с четири седалки както обичаме да ги назоваваме. Все отново, Roma тежи единствено 1570 кг и в действителност като застанете до него разбирате, че това е дребна кола.

Според Ferrari 70% от притежателите на Roma ще са нови за марката. Задачата на Ferrari Roma е да бъде подобаващ за всекидневна приложимост. Затова и няма по какъв начин да бъде нападателно и остро. Но дали? Колата е висока, няма бутон за покачване на предния мост за минаване на легнали служители на реда. Стартирате с бутон на кормилото, централният екран с портретна ориентировка е единствено за навигация и климатик, всичко останало и значимо е на арматурното табло пред водача. За пасажера също има екран, който е за климатика.

Още с отварянето на вратата усещате, че това не е естествена кола, а нещо първокласно – материалите, формата на седалката, кормилото, цялостния дизайн – всичко е едно равнище над това, с което е привикнало естественото око. И да, вътрешността не приказва доста за разкош, а повече за спорт.

Предавателната кутия се ръководи с бутони и планките на кормилото, несъмнено употребява технология от Формула 1. Докосвате планката и включвате на първа. Първоначално автомобилът стои добродушно на автоматизиран режим на кутията, само че всичко завършва при първото леко подаване на газ за изпреварване. От 7-а предавка на 80 км/ч кутията връща две-три предавки и задницата на момента потегля. Леко разпределяне на педала я намества. Същото става и при 100, при 120, и по-нагоре. Когато и да настъпите, даже леко, задницата потегля и това е на естествен и удобен режим. Нещата стават още по-луди когато завъртите надясно аления ключ на кормилото на автобус или изключите системите за сигурност. Определено асфалтът в София е толкоз хлъзгав, че не можете да подадете и половината от газта. А постоянно и четвърт. Автомобилът е елементарен за надзор, само че непрекъснато би трябвало централизация и нито момент успокоение.

Абе, не е доста елементарен за надзор, наподобява елементарен в ръцете на някой, който пързаля коли от години... само че да се върнем към старта в такава кола. Типичен за скоростна кутия с двоен съединител – просто би трябвало да дадете малко газ, тъй като го няма лекото потегляне като при цялостните автоматици. Още с потеглянето усещате, че колата има огромен потенциал, тъй като сте натиснали педала с няколко милиметра и към този момент нещо се случва, а по-късно всичко ви придвижва в различен свят – във Ferrari сте.

Дизайнът е дело на шефа на стиловото студио Флавио Манцони. И несъмнено е един от най-красивите и изчистени в гамата. Няма странни отвори за изстудяване или други странни аеро детайли, всичко е по този начин, както бе през 80-те и 90-те. Само LED фаровете издават, че към този момент сме в новото хилядолетие и 2022. Отзад има преносим спойлер за увеличение на притискането, който има три степени. Виждате го в задното огледало когато работи.

Зад кормилото се чувствате като в аероплан и несъмнено ускоряване е сходно. Когато съумеете да намерите задоволително непрашна права. Макар ежедневен модел, аеродинамиката работи в цялостна мощ и с изключение на задно крило има вортекс генератори начело.

Дизайнът – когато излезе Roma всички се мъчеха да го оприличат на нещо, само че по този начин и не съумяха – от където и да го погледнете – от всеки един ъгъл, автомобилът е хубав – предницата, фаровете, страничната линия с издиганията над гумите, задницата, стоповете, всичко, цялостната визия просто ви споделя Уау!

Двигателят е V8, инсталиран начело, както на всяко GT. Мощността 620 к.с., а оптималният въртящ миг 760 Нм. Естествено това не са рекордни числа и даже могат да ви ги предложат немските седани и комбита. Както и оптималната скорост 320 км/ч, въпреки и при тях с малко тунинг. Времето за ускоряване от 0 до 100 км/ч за 3,4 сек. също не е сензация. Това, което е, е методът, по който ги реализира. Усещате ритането на всяко натискане на педала. Преминава през вас. Но още веднъж, много следено по отношение на по-острите модели на компанията. На над 5000 об/мин към този момент сте в лунапарк, а прекъсвачът идва след 7500. Кутията има 15% по-бърза промяна на възходящите предавки и 21 на 100 на низходящите. Естествено моторът е и по-ефективен, само че в тази ситуация не следим междинен разход и нито един притежател на колата няма да го прави.

Отпред, само че доста повече в средата на купето – там се намира моторът, за най-хубав баланс. А за държанието на мотора с тъкмо тази скоростна кутия ще кажем единствено едно – характер – във всеки един миг на всяка една предавка във всеки един режим. Колата просто желае да ви го покаже. Благодарение на дейното окачване има огромна разлика в държанието му в другите режими, да мотора се държи друго също, само че ви припомня за себе си. Точно това отличава автомобила от скучните немски машини, в които има тонове надзор, тонове сцепление и всичко се случва гладко – е тук се случва по италиански. Представете си Roma като италианка – красива, само че тя няма да седи на един стол и да мълчи – ще ви демонстрира, че е тук!

Със сигурност във Ferrari знаят по какъв начин да вършат положителни и бързи коли. Тази е следващият шедьовър, изработен за нови и сегашни клиенти, които не са най-големите майстори зад кормилото. Но сигурно ще станат, с цел да оцелеят в непрекъснато напрегнатото каране, изключително по нашите пътища.

 

 

Когато нещо положително стане още по-добро. Това е Volvo C40 Recharge, по-стилният вид на ХС40, който ви представихме предходната година. Изцяло електрическата кола е основана на компактната модулна архитектура на компанията, основана дружно с Geely Group.

Отпред моделът е подобен с ХС40, главните разлики са след В-колоната. Задната част е по-ниска и по-скосена, стоповете имат изваян дизайн. Фаровете са с пикселова технология. Панорамният покрив се предлага като стандарт и сходно на Tesla има за цел да ви слее с природата.

Гони се повече аеродинамика за повече успеваемост и по-нисък разход надлежно, само че и наподобява по-добре, не че XC40 наподобява неприятно.

Отвътре е уютно, има специфична тапицерия, основана от 30% вълна с следено произвеждане и 70 на 100 полиестер. Въздухът се пречиства от твърди частици и полени.

Навигацията и мултимедията са основани дружно с Гугъл. Разполагате с функционалности като Гугъл Maps, Гугъл Assistant и Гугъл Play, ъпдейтите са автоматизирани по въздуха. Затова и бързо въвеждате адреса в търсачката, след което виждате калкулацията на колата на какъв брой % от батерията ще стигнете. И по този начин елементарно може да изберете с каква скорост да карате, в случай че сте на автомагистрала и дълъг път. Разходът в града е към 16 кВтч/100 км, естествено на автомагистрала скача над 20. Автомобилът е отлично обезшумен, по тази причина се наслаждавате с цялостна мощ на аудиото от Harmon Kardon.

Батерията е 78 кВтч, която се зарежда от 10 до 80% за единствено 30 мин. Пробегът е 451 км по WLTP, в действителния свят естествено по-малко. Двата мотора обезпечават мощ 408 к.с., което е много. Времето за ускоряване до 100 км/ч е единствено 4,7 сек. От идната година ще се предлага и версия с един мотор на предната ос с по-малка батерия 69 кВтч, при която пробегът ще е 438 км.

Разходът, да беше ни леко обезпокоеното на влизане в София след разходка до гребната база в Пловдив. До там и назад карахме със скорост сред 120 и 140 по автомагистралата и по-късно с рестриктивните мерки, което е общо към 300 километра, и най-после се наложи да понижим скоростта.

Батерията тежи цели 500 кг и го усещате в завоите, въпреки шасито да е доста плътно и спортно. Но нямате режим спорт, нито еко. Рекуперацията е автоматизирана, разполагате единствено с режим за сняг. Разпределението на тягата е заключено 50:50 сред осите, което е остарялата школа и няма изненади в завоите.

Няма и старт бутон, влизате в автомобила и към този момент е подготвен за потегляне, би трябвало единствено да включите на драйв. Когато отворите вратата се гаси. Имате обаче режим за каране с един педал, който също работи отлично.

Зареждането на Апелативен съд е до 11 кВт, ще ви отнеме цели 8 часа за цялостно зареждане. На DC цялостните с до 150 кВт, а ние успяхме да заредим с 50 кВт в Пловдив. За 20 мин. задоволително, с цел да се приберем в София.

Разликата в цената сред С40 и ХС40 e близо 5 хиляди лв. – 107.5 против 103 и заслужава ли си по-дизайнеркото от двете? Това не е спортна, а практична многофункционална кола и бихме заложили на по-евтиното и с по-голям багажник XC40.